49.

Отиваш си...
Обичаш ме, а си отиваш...
Не съм виновна, че ще те боли!
Светът е виждал толкова неволи,
че твоята едва ли ще му дотежи.
Аз няма да изтичам да те върна –
човек е сам и в мъката и в радостта.
Обичам те, защо да крия,
но нищо не решава любовта...
Отиваш си...
По-силен си, по-слабата съм аз...
Една мъчителна любов умира –
убиецът си ти, аз пък съм смъртта.
Излишно е да те изпращам с поглед,
не трябва с нищо да те задържа,
но мъката в очите ти ми стига
да те обичам както до сега.

50.

МОМИЧЕ

Едно момиче те обича,
но ти не бе разбрал това.
Погледнеш ли я ти в очите,
ще разбереш, че е така.
Едно момиче всяка вечер
до прозореца стои
и вместо весела усмивка,
блестят в очите и сълзи.
Едно момиче всяка вечер
насън ръцете ти държи
и този съън ще бъде вечен,
ако не го прекъснеш ти.
Едно момиче всяка вечер
те призовава във нощта
и тоз зов ще бъде вечен,
както е вечна любовта.

51.

Живей, когато дъх не ти остава.
Живей, когато искаш да умреш.
Живей, когато шанс не ти се дава
и тичай без да можеш да се спреш.

Живей по-мъдро и достойно
на другото махни с ръка.
Живей, за да оставиш спомен,
и светла диря в паметта.

Когато ти сълзят очите,
живей, за да опиташ пак.
Когато се разминеш със мечтите,
живей, за да пробиеш своя мрак.

И пак "Живей", живей сега,
защото някога ти ще умреш,
вдигни глава и виж света,
и тичай без да можеш да се спреш.

52.

РАЗДЯЛА

Всичко свършва за миг;
две изстинали длани,
две очи като два неочаквани ножа.
Сняг вали...
Аз се връщам с две кървави длани
и не знам де ще спра,
де глава ще положа.
Сняг вали...
И летят часове, дни, недели...
Сняг вали и вали
над неверен и верен
А сега накъде?
Толкоз пътища бели,
само пътят към тебе е черен...

53.

Не зная дали ме обичаш.
Не те попитах дори,
но ти с нещо ме привлече,
навярно с твоите очи.
Любов не се поражда лесно
Разбираш ме, нали?!
Но чувствата във мене бликат
по-ярко и от слънчеви лъчи.
Ти винаги си много мил,
дори когато нещо ти тежи.
И знаеш ли? Аз вечно ще мечтая
да имам син със твоите очи!

54.

Ти виждал ли си как умира птица,
как бавно я напуска гордостта,
как в мътните притворени зеници
със хищни нокти вкопчва се нощта?

Ти виждал ли си как се бори диво
за лъч едничък, капка светлина
как в сивото потъва и изстива
последната искрица топлина?

Крилата как прощават се с простора,
с последна тръпка и последен зов,
как всичко си отива много скоро
като след първа истинкса любов!

Ти виждал ли си как умира птица,
ранена смъртно как се бори тя
и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента?...

55.

ОБИЧАЙ МЕ

Обичай ме, обичай ме сега,
дордето върху младата ми шия
като спокойна ласкава река
косите в тъмни къдрици се вият....

Обичай ме, обичай ме сега,
дордето моето чело е гладко
и като облак всякоя тъга
се плъзва и задържа се за кратко...

Обичай ме, обичай ме сега,
дордето гледам радостно и ясно,
дорде не спирам плахо на брега,
а ме привлича близката опасност.

Дордето още в моето сърце
се раждат много жажди и желания
и аз не дърпам своите ръце
от огъня – макар и да са в рани...

Обичай ме, дордето моят смях
звучи над всички мъки и несгоди,
дордето аз не зная що е страх
и младостта навсякъде ме води.

Дорде е горда моята глава,
от болка и обиди несклонена,
и зная ободряващи слова
в час тежък и за тебе и за мене...

Обичай ме, дордето има жар
и в обичта, дори и в мойте грешки,
дордето мога да съм твой другар
дори и в лудориите младежки.

Дорде от скоростта не се боя
и с вятъра обичам да пътувам,
дорде все нещо мисля и кроя
и леко със живота си рискувам...

Обичай ме, обичай ме сега,
дорде съм още смела, силна, млада,
дордето на годините снега
в косите ми безмилостоно не пада...

Обичай ме, че идат тъжни дни;
ще се вдълбаят бръчки по челото
и младият възторг ще се смени
с една печална и старешка кроткост.

Ще помътнеят моите очи,
ще гледат тъжно – сякаш че са слепи
и вместо смях в гласа ми ще звучи
смиреност и надежда за подкрепа.

И с тиха завист, с пареща тъга
ще гледам всяко хубаво момиче.
Обичай ме, обичай ме сега
а пък тогава- двойно ме обичай!

56.

СЪДБА

Няма мост над реката за двама ни,
няма шепот на дъжд и листа.
Няма нищо, когато телата ни,
се докосват и търсят в нощта!
Има място за теб във сърцето ми!
Потърси го, ела, остани!
Ако сълзи блестят по лицето ми,
просто плача... Защото си ти!
Ще забравя, какво съм си казала,
че обичам ли, после боли...
и след болката как съм изрязвала
всяко късче, което кърви!
Колко малко ни трябва да бъдеме
по-различни, да нямаме страх!
Уморен ли си? Аз съм... от скитане!
Вече знам! Любовта не е грях!
Не гони ме... аз, нека остана,
направи ме щастлива жена!
Не мисли, че във теб ще оставя
парченце лед, а не топлина!
Просто нека сега да опитаме,
само двама, без капка вина,
двата пътя в един да преплитаме...!
Аз съм твоя, ти - моя съдба!

57.

Веднъж живееш, истински живей -
безкрай, докрай, завинаги, за всичко.
Помни, животът не е чародей,
не е салон с гирлянди и свещички.

И някога като останеш сам,
когато си без никого до тебе,
безсилно не навеждай ти глава
и не проклинай своя труден жребий.

Нали животът не е чародей
и трябва да се бориш сам за всичко.
И затова наистина живей
свободен като птица. Без кавички.

58.

Всяка нощ аз те сънувам,
всеки ден до мен си ти
и в съня си тихо дочувам
как преминаваш през морски вълни.

Но защо ти ме напусна
и ме остави сама на света?
Аз те обичам и ще те чакам,
зада има любов между нас.

Зная аз, ти ще се върнеш
пак при мен, в нашия град
и в съня си ще ме целунеш
и пак ще има любов между нас

Но ти все така си далече
като оная далечна звезда
и аз тъй горещо желая
капчица нежност от твойта ръка.

59.

Ще сваля дъгата от небето
и ще тия подаря.
Ще купя всички влюбени песни
и ще ти ги подаря.
Ще викна всички южни птици
и ще ти ги подаря.
А моята любов ли?...
Тя е нежна като дъгата,
тя е силна като песента,
тя е южна като птиците...
Тя не се купува – за нея се воюва!

60.

Аз не зная, не зная защо
всяка мисъл ме връща при тебе.
Тя те вика и търси
и щом те открие пак въздухът трепва.

Сред стените на древния град
с нелюбов и със друго осъден
тръгват чувствата наши –
парад на душите под въздуха сънен

Нека водят пътеките там,
дето сякаш е друго поднебие.
Любовта ни, любими, е храм,
богомолци сме двамата с тебе.

Погледни ме, послушай и пак
нека длан във дланта си да сложим,
да прескочим небесния праг
и да стигнем безкрая, щом можем.

Нека водят пътеките там,
дето сякаш е друго поднебие.
Любовта ни, любими, е храм,
и последното наше спасение.