Любовни стихове от всички категории

Веднъж живееш, истински живей -
безкрай, докрай, завинаги, за всичко.
Помни, животът не е чародей,
не е салон с гирлянди и свещички.

И някога като останеш сам,
когато си без никого до тебе,
безсилно не навеждай ти глава
и не проклинай своя труден жребий.

Нали животът не е чародей
и трябва да се бориш сам за всичко.
И затова наистина живей
свободен като птица. Без кавички.

  

Всяка нощ аз те сънувам,
всеки ден до мен си ти
и в съня си тихо дочувам
как преминаваш през морски вълни.

Но защо ти ме напусна
и ме остави сама на света?
Аз те обичам и ще те чакам,
зада има любов между нас.

Зная аз, ти ще се върнеш
пак при мен, в нашия град
и в съня си ще ме целунеш
и пак ще има любов между нас

Но ти все така си далече
като оная далечна звезда
и аз тъй горещо желая
капчица нежност от твойта ръка.

  

Ще сваля дъгата от небето
и ще тия подаря.
Ще купя всички влюбени песни
и ще ти ги подаря.
Ще викна всички южни птици
и ще ти ги подаря.
А моята любов ли?...
Тя е нежна като дъгата,
тя е силна като песента,
тя е южна като птиците...
Тя не се купува – за нея се воюва!

  

Аз не зная, не зная защо
всяка мисъл ме връща при тебе.
Тя те вика и търси
и щом те открие пак въздухът трепва.

Сред стените на древния град
с нелюбов и със друго осъден
тръгват чувствата наши –
парад на душите под въздуха сънен

Нека водят пътеките там,
дето сякаш е друго поднебие.
Любовта ни, любими, е храм,
богомолци сме двамата с тебе.

Погледни ме, послушай и пак
нека длан във дланта си да сложим,
да прескочим небесния праг
и да стигнем безкрая, щом можем.

Нека водят пътеките там,
дето сякаш е друго поднебие.
Любовта ни, любими, е храм,
и последното наше спасение.

  

НА ЛЮБИМИЯ

То може да се случи и напролет
и в есенната златна тишина.
За миг разцъфва старата топола
и пада лека, чудна светлина.

И тебе ти е някак много леко,
на устните напира песента,
зове те нежно малката пътека
към къщичката, сгушена в нощта.

Ти искаш да погалиш и цветята,
и кучето пред малката врата –
това е оня светъл миг, когато
в сърцето ти се ражда любовта.

  

ЖЕЛАНИЕ

В живота ти не искам да съм залив,
където в ранна утрин ти ще спреш
и ще отплуваш в кървавия залез,
оставил само мъка и копнеж.

По пътя ти не ща да съм поляна,
където ти ще седнеш уморен,
ще тръгнеш после със коси развени
за миг поне не сетил се за мен

В живота ти не искам да съм спомен,
за който ще си спомняш в късен час
кога случайно плика стар разтвориш
и в тъмното прозвънне моя глас.

Аз искам да съм лек попътен вятър,
издуващ корабните ти платна.
Любима да съм ти като земята
и скъпа като младостта.

  

Очите пак са насълзени
и в тях блестят безброй сълзи.
Аз плача можеби за тебе,
за туй, че пак ме изигра.

Играта беше много проста –
на влюбен се престори ти,
но аз не знаех и се влюбих доста,
а може би щастлива бях дори...

Е, аз съм свикнала да плача
и в очите да блести тъга.
Като олово ми тежат клепачите
и спускат се сълза подир сълза...

И ако някой ден при мене се завърнеш,
и сложиш пак ръка на мойто рамо,
и ако аз отново те прегърна –
не вярвай вече в нашата любов голяма.

Това е споменът от мен далечен.
от онез прекрасни дни,
когато и морето можех да преплувам,
ако на другия му бряг си ти!

  

Ще можеш ли да си щастлив, кажи,
ако вторачен само в свойто щастие,
заобикаляш всичките препятствия
с предателства, с компромиси, с лъжи?
Когато стигнеш висшата си цел,
натрупал всичко – даже непотребности
и разбереш, че си загубил себе си,
за връщане щеимаш ли сърце?
Или ще затрепериш като плъх,
загрижен да не си загубил мястото...
Но щастие ли е такова щастие
и връх ли е, кажи ми, тоя връх?

  

БЛАГОДАРЯ ТИ, ЛЮБОВ!

Добре дошла, любов позакъсняла!
А аз не вярвах, че ще дойдеш.
Късметът ми – ех, кучета го яли.
Ни ти не стой на прага, в своя дом си.

Да знаеш само колко дълго чаках.
От чакане душата ми изтече.
Край мене черни гарвани гълчаха –
хабер от дявола, че съм обречен.

Но аз ги пъдех с камъни и вярвах –
ще дойдеш някога, любов мечтана!
И с дива ярост на прокълнат варвар
сърцето претопих във меч стоманен.

То бяха битки – грозни и зловещи,
война без фронт, в която озверяваш.
С усмивка на приятел – враг насреща,
а пък приятеля те е забравил...

За миг очи затвориш и си свършен!
Отгоре дебнат хищни лешояди...
Това за звяра, дето рани ближе
го има само в някои балади.

Сега се чудя – как ли те опазих,
когато бях загубил вече всичко.
Отвикнал бях да любя и да мразя,
а исках още много да обичам...

Добре дошла, любов скандално горда,
добре дошла любов неукротима.
Щом с мен си, няма падане зад борда.
Любов, благодаря ти, че те има!

  

Ако изтриеш изгрева от слънцето
и оставиш само звездите да светят
слепите ще признаят твоята сила,
но ти ще си прокълнат от морето.

Ако убиеш времето в часовниците
и заковеш стрелките на градските кули,
сегашното може да замълчи,
но бъдещето ще те съди.

Ако затвориш истината в египетска гробница,
дори окована в девет железни врати,
тя пак ще разбие вратите на злото
и пак ще достигне до хората...

  

ЖИВЕЙ, ПРИЯТЕЛЮ, ЖИВЕЙ!

Живей, когато имаш всичко,
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.

Живей, когато ти се плаче
или от плач си отвратен
от бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.

Живей с умората на всеки,
сънувай неговия сън,
и ако всичко си отрекъл
-повикай Слънцето отвън.

Живей, когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне грубо
с метални устни да зове.

Живей, дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо
- усещаш нечий нож в гърба.

Живей за всичко!
А когато в живота всичко изгори
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей и всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти ковът ковчега
- живей, приятелю, живей!

Матей Шопкин

  

Аз не исках всичко да ти взема,
а всичко исках да ти дам.
Не трябва никога в живота
човек да бъде сам!
Човек живее, за да пее,
за да не изпитва страх,
да бъде винаги сред хора
и да е щастлив със тях.

  

Ако се науча да вярвам,
както птиците вярват на слънцето...
Ако се науча да чакам,
както цветята чакат изгрева...
Ако се науча да скърбя,
както земята скърби по залеза...
Ще се науча ли да те обичам?...

  

О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори.
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.

  

Ако не можем да простим и да обичаме,
ако не можем песен да запеем,
ако на мъртви клони заприличаме
защо ни е тогава да живеем?

8.6 от 61 гласа