97.

Ще можеш ли да си щастлив, кажи,
ако вторачен само в свойто щастие,
заобикаляш всичките препятствия
с предателства, с компромиси, с лъжи?
Когато стигнеш висшата си цел,
натрупал всичко – даже непотребности
и разбереш, че си загубил себе си,
за връщане щеимаш ли сърце?
Или ще затрепериш като плъх,
загрижен да не си загубил мястото...
Но щастие ли е такова щастие
и връх ли е, кажи ми, тоя връх?

98.

БЛАГОДАРЯ ТИ, ЛЮБОВ!

Добре дошла, любов позакъсняла!
А аз не вярвах, че ще дойдеш.
Късметът ми – ех, кучета го яли.
Ни ти не стой на прага, в своя дом си.

Да знаеш само колко дълго чаках.
От чакане душата ми изтече.
Край мене черни гарвани гълчаха –
хабер от дявола, че съм обречен.

Но аз ги пъдех с камъни и вярвах –
ще дойдеш някога, любов мечтана!
И с дива ярост на прокълнат варвар
сърцето претопих във меч стоманен.

То бяха битки – грозни и зловещи,
война без фронт, в която озверяваш.
С усмивка на приятел – враг насреща,
а пък приятеля те е забравил...

За миг очи затвориш и си свършен!
Отгоре дебнат хищни лешояди...
Това за звяра, дето рани ближе
го има само в някои балади.

Сега се чудя – как ли те опазих,
когато бях загубил вече всичко.
Отвикнал бях да любя и да мразя,
а исках още много да обичам...

Добре дошла, любов скандално горда,
добре дошла любов неукротима.
Щом с мен си, няма падане зад борда.
Любов, благодаря ти, че те има!

99.

Ако изтриеш изгрева от слънцето
и оставиш само звездите да светят
слепите ще признаят твоята сила,
но ти ще си прокълнат от морето.

Ако убиеш времето в часовниците
и заковеш стрелките на градските кули,
сегашното може да замълчи,
но бъдещето ще те съди.

Ако затвориш истината в египетска гробница,
дори окована в девет железни врати,
тя пак ще разбие вратите на злото
и пак ще достигне до хората...

100.

Живей, когато ти се плаче
или от плач си сътворен
от бели вълци и гризачи,
които тровят твоя ден!

Живей с опората на всички
сънувай неговия сън
и ако си отрекъл всичко
повикай слънцето навън!

Живей, когато имаш всичко
или от всичко си лишен
разкъсвай думите на срички,
за да не попаднеш в техен плен!

Живей дори да си излишен,
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечий нож в гърба!

Живей и всяка адска жега
с капчукова вода полей,
дори да ти коват ковчега
живей, приятелю, живей!!!

101.

Аз не исках всичко да ти взема,
а всичко исках да ти дам.
Не трябва никога в живота
човек да бъде сам!
Човек живее, за да пее,
за да не изпитва страх,
да бъде винаги сред хора
и да е щастлив със тях.

102.

Ако се науча да вярвам,
както птиците вярват на слънцето...
Ако се науча да чакам,
както цветята чакат изгрева...
Ако се науча да скърбя,
както земята скърби по залеза...
Ще се науча ли да те обичам?...

103.

О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори.
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.

104.

Ако не можем да простим и да обичаме,
ако не можем песен да запеем,
ако на мъртви клони заприличаме
защо ни е тогава да живеем?

105.

Когато искаш да убиеш – удри със истина, това е.
Не със лъжа, не със измама – удри със истина, това е.
Лъжата бързо се разкрива, измамата се отминава,
а истината - тя е вечна. Удри със истина, това е!

106.

Когато всичко уж наред е, в миг удар стига те неканен
и ти си задължен да върнеш: не можеш само да се браниш.
И в тая битка непрестанна, живот която се нарича,
щитът ти може да е златен, но мечът – винаги стоманен.

107.

Младостта ни трае малко, ала много обещава
и на зрелостта далечна всичко свое завещава.
Зрелостта затуй е тежка, затова така сивее,
тя на младостта нехайна дълговете погасява.

108.

Ако наистина обичаш, то значи да принадлежиш.
Да се прекланяш, да се вричаш, то значи да принадлежиш.
Обидите й да забравяш, да й прощаваш от сърце…
На среща пак след туй да тичаш. То значи да принадлежиш.