85.

РАЗДЯЛА

Всичко свършва за миг;
две изстинали длани,
две очи като два неочаквани ножа.
Сняг вали...
Аз се връщам с две кървави длани
и не знам де ще спра,
де глава ще положа.
Сняг вали...
И летят часове, дни, недели...
Сняг вали и вали
над неверен и верен
А сега накъде?
Толкоз пътища бели,
само пътят към тебе е черен...

86.

Не зная дали ме обичаш.
Не те попитах дори,
но ти с нещо ме привлече,
навярно с твоите очи.
Любов не се поражда лесно
Разбираш ме, нали?!
Но чувствата във мене бликат
по-ярко и от слънчеви лъчи.
Ти винаги си много мил,
дори когато нещо ти тежи.
И знаеш ли? Аз вечно ще мечтая
да имам син със твоите очи!

87.

Ти виждал ли си как умира птица,
как бавно я напуска гордостта,
как в мътните притворени зеници
със хищни нокти вкопчва се нощта?

Ти виждал ли си как се бори диво
за лъч едничък, капка светлина
как в сивото потъва и изстива
последната искрица топлина?

Крилата как прощават се с простора,
с последна тръпка и последен зов,
как всичко си отива много скоро
като след първа истинкса любов!

Ти виждал ли си как умира птица,
ранена смъртно как се бори тя
и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента?...

88.

ОБИЧАЙ МЕ

Обичай ме, обичай ме сега,
дордето върху младата ми шия
като спокойна ласкава река
косите в тъмни къдрици се вият....

Обичай ме, обичай ме сега,
дордето моето чело е гладко
и като облак всякоя тъга
се плъзва и задържа се за кратко...

Обичай ме, обичай ме сега,
дордето гледам радостно и ясно,
дорде не спирам плахо на брега,
а ме привлича близката опасност.

Дордето още в моето сърце
се раждат много жажди и желания
и аз не дърпам своите ръце
от огъня – макар и да са в рани...

Обичай ме, дордето моят смях
звучи над всички мъки и несгоди,
дордето аз не зная що е страх
и младостта навсякъде ме води.

Дорде е горда моята глава,
от болка и обиди несклонена,
и зная ободряващи слова
в час тежък и за тебе и за мене...

Обичай ме, дордето има жар
и в обичта, дори и в мойте грешки,
дордето мога да съм твой другар
дори и в лудориите младежки.

Дорде от скоростта не се боя
и с вятъра обичам да пътувам,
дорде все нещо мисля и кроя
и леко със живота си рискувам...

Обичай ме, обичай ме сега,
дорде съм още смела, силна, млада,
дордето на годините снега
в косите ми безмилостоно не пада...

Обичай ме, че идат тъжни дни;
ще се вдълбаят бръчки по челото
и младият възторг ще се смени
с една печална и старешка кроткост.

Ще помътнеят моите очи,
ще гледат тъжно – сякаш че са слепи
и вместо смях в гласа ми ще звучи
смиреност и надежда за подкрепа.

И с тиха завист, с пареща тъга
ще гледам всяко хубаво момиче.
Обичай ме, обичай ме сега
а пък тогава- двойно ме обичай!

89.

СЪДБА

Няма мост над реката за двама ни,
няма шепот на дъжд и листа.
Няма нищо, когато телата ни,
се докосват и търсят в нощта!
Има място за теб във сърцето ми!
Потърси го, ела, остани!
Ако сълзи блестят по лицето ми,
просто плача... Защото си ти!
Ще забравя, какво съм си казала,
че обичам ли, после боли...
и след болката как съм изрязвала
всяко късче, което кърви!
Колко малко ни трябва да бъдеме
по-различни, да нямаме страх!
Уморен ли си? Аз съм... от скитане!
Вече знам! Любовта не е грях!
Не гони ме... аз, нека остана,
направи ме щастлива жена!
Не мисли, че във теб ще оставя
парченце лед, а не топлина!
Просто нека сега да опитаме,
само двама, без капка вина,
двата пътя в един да преплитаме...!
Аз съм твоя, ти - моя съдба!

90.

Веднъж живееш, истински живей -
безкрай, докрай, завинаги, за всичко.
Помни, животът не е чародей,
не е салон с гирлянди и свещички.

И някога като останеш сам,
когато си без никого до тебе,
безсилно не навеждай ти глава
и не проклинай своя труден жребий.

Нали животът не е чародей
и трябва да се бориш сам за всичко.
И затова наистина живей
свободен като птица. Без кавички.

91.

Всяка нощ аз те сънувам,
всеки ден до мен си ти
и в съня си тихо дочувам
как преминаваш през морски вълни.

Но защо ти ме напусна
и ме остави сама на света?
Аз те обичам и ще те чакам,
зада има любов между нас.

Зная аз, ти ще се върнеш
пак при мен, в нашия град
и в съня си ще ме целунеш
и пак ще има любов между нас

Но ти все така си далече
като оная далечна звезда
и аз тъй горещо желая
капчица нежност от твойта ръка.

92.

Ще сваля дъгата от небето
и ще тия подаря.
Ще купя всички влюбени песни
и ще ти ги подаря.
Ще викна всички южни птици
и ще ти ги подаря.
А моята любов ли?...
Тя е нежна като дъгата,
тя е силна като песента,
тя е южна като птиците...
Тя не се купува – за нея се воюва!

93.

Аз не зная, не зная защо
всяка мисъл ме връща при тебе.
Тя те вика и търси
и щом те открие пак въздухът трепва.

Сред стените на древния град
с нелюбов и със друго осъден
тръгват чувствата наши –
парад на душите под въздуха сънен

Нека водят пътеките там,
дето сякаш е друго поднебие.
Любовта ни, любими, е храм,
богомолци сме двамата с тебе.

Погледни ме, послушай и пак
нека длан във дланта си да сложим,
да прескочим небесния праг
и да стигнем безкрая, щом можем.

Нека водят пътеките там,
дето сякаш е друго поднебие.
Любовта ни, любими, е храм,
и последното наше спасение.

94.

НА ЛЮБИМИЯ

То може да се случи и напролет
и в есенната златна тишина.
За миг разцъфва старата топола
и пада лека, чудна светлина.

И тебе ти е някак много леко,
на устните напира песента,
зове те нежно малката пътека
към къщичката, сгушена в нощта.

Ти искаш да погалиш и цветята,
и кучето пред малката врата –
това е оня светъл миг, когато
в сърцето ти се ражда любовта.

95.

ЖЕЛАНИЕ

В живота ти не искам да съм залив,
където в ранна утрин ти ще спреш
и ще отплуваш в кървавия залез,
оставил само мъка и копнеж.

По пътя ти не ща да съм поляна,
където ти ще седнеш уморен,
ще тръгнеш после със коси развени
за миг поне не сетил се за мен

В живота ти не искам да съм спомен,
за който ще си спомняш в късен час
кога случайно плика стар разтвориш
и в тъмното прозвънне моя глас.

Аз искам да съм лек попътен вятър,
издуващ корабните ти платна.
Любима да съм ти като земята
и скъпа като младостта.

96.

Очите пак са насълзени
и в тях блестят безброй сълзи.
Аз плача можеби за тебе,
за туй, че пак ме изигра.

Играта беше много проста –
на влюбен се престори ти,
но аз не знаех и се влюбих доста,
а може би щастлива бях дори...

Е, аз съм свикнала да плача
и в очите да блести тъга.
Като олово ми тежат клепачите
и спускат се сълза подир сълза...

И ако някой ден при мене се завърнеш,
и сложиш пак ръка на мойто рамо,
и ако аз отново те прегърна –
не вярвай вече в нашата любов голяма.

Това е споменът от мен далечен.
от онез прекрасни дни,
когато и морето можех да преплувам,
ако на другия му бряг си ти!