1.

Не трябва ти да си вълшебна с неповторима красота,
а трябва да си земна, за да заслужиш любовта!
Не трябва ти да си вълшебна да омайваш с чудеса,
а трябва просто да си майка да носиш името жена!

И твойта красота ще бъде кристална утринна роса,
любовта си да обвържеш с дълга на цялата земя.
Бъди така обикновенна недостижима във света,
бъди така дълбоко земна, бъди ти майка и жена!

Мариета Ангелова

2.

Защо смутено поглед свеждаш,когато срещам твоите очи?
Защо обхваща ме такава нежност и нещо в гърдите ми тежи?
Нима успя да завладееш смутеното преди сърце?
Ах,как мечтая да те имам, макар че още съм дете!

Нима не можеш да отгатнеш, че ти си в нечии мечти,
че всяка нощ едно момиче не може дълго да заспи!
Защо покоя ми тревожиш? Защо ме караш да тъжа?
Защо не мога да разкрия пред тебе своята тъга?

Мариета Ангелова

3.

ИСКАМ

Искам да бъда с теб и да ти отделя цялото внимание на света.
Искам но не мога, защото ти си омъжена жена.
Искам да споделям с теб мойте мъки, болки и тревоги.
Искам но не мога, защото ти не си сама.

Искам да се смея, когато се смеш и ти.
Искам и да плача, когато нещо те боли.
Искам, но не мога, защото такава е нашата съдба.

Искам, но не мога, защото бог късно ни събра.
Искам само да ти кажа, че има истина една -
ти за мен оставаш единствена на света.

4.

Кой целува твойте устни? Кой целува ги сега?
И кой ли нежно преплита пръсти в твоята коса?
Зная, че ти си родена за много нежност и любов,
но прощавай... Аз за това не бях готов.
Минаха дни, дори години, докато се аз реша.
Но вярвам, че е късно сега за това.

5.

Потърсих те, за да те срещна!
Докоснах те, за да те усетя!
Поисках те, за да те имам!
Дадох сърцето си,
за да ми дадеш твоето!
Обикнах те, за да открия,
че любовта е страшна стихия!

6.

Защо те толкова харесах,
в мига в който те видях?
Защо се радостно усмихнах,
в настроение ли бях?

Не крия, че безумно те обичам,
не крия, че съм влюбена в теб,
и никога не ще отричам,
че аз обичам само теб!

7.

ПРОДЪЛЖАВАМ

Вярвах сляпо в любовта,
но тя донесе ми една безкрайна празнота.
Вярвах в общата съдба,
вярвах че не съм сама,
а всичко е било игра с нечестни правила.
Но вярата ми се изгуби,
ти без капка милост ме погуби.
Не ме оцени... затова сега ме забрави.
Аз дадох всичко мое,
но не можах да взема сърцето твое.
Днес със чиста съвест си отивам.
С теб живота си не ще разбивам.
Няма вече да се обвинявам,
няма и да съжалявам,
да живея продължавам!

8.

ОБИЧАМ

Обичам да те гледам как танцуваш,
грациозна и красива като сърна,
обичам да те гледам как лудуваш,
по зелената, изпъстрена с цветя трева.

Обичам да те гледам как се смееш,
прелъстително извила своята снага,
обръщаш се към мен - направо грееш,
чувствам се най-щастливият в света.

Дияна Минчева

9.

ЕДНО ПОТОЧЕ

Едно поточе в мене ромоли
и нашепва ми безброй мечти.
Мечти за бъдещите дни,
в които ти до мен ще си!

Едно поточе малко,буйно,
през душата ми минава бурно.
Тъй тихичко си то тече
и влива се във моето сърце!

Едно поточе в мен прошепва,
че любов било това!
Мелодия събужда в мене нежна
и в пролет превръща тази зима снежна!

Едно поточе тъй невинно
в мен запали чувство свидно.
Чувството на любовта,
вече пазя в своята душа!

Краси Гергова

10.

В ТОЗИ ГРАД

В този град на хорското всезнание,
на клюки и сплетни за нечия любов,
готов ли си на тежко изпитание,
помисли, пък после говори ми за любов!

В този град на хорската пародия,
на грешни помисли и толкова злини,
чуй една изстрадана история,
помисли,пък после ако искаш остани!

"Един моряк обичаше певица,
за нея себе си дори забрави,
злословиха била е нощна жрица,
затова в реката я удави.

После сам потъна в дълбините,
да умре до своята любов
проклинайки на хората злиние
Ах, любов!Осъдена любов!

Екатерина Радушева

11.

ЗАТВОРЕНА ВРАТА

Спрях пред вратата ти плътно затворена.
Дълго я гледах, но не посмях
да ти почукам и тихо да вляза.
Стоях колебливо, обзета от страх!

Но чух гласа ти, беше безгрижен.
Нямаше нотка дори на тъга.
Колко наивно! Надявах се скрито,
че може би тъжен и сам си в нощта.

Как да избягам от нашето минало
и да забравя, когато боли?
Мисли и чувства как да прогоня?
Как ли да кажа:"Сърце забрави!"?

Тихите спомени все ме спохождат.
Късат по малко от мойта душа.
Може би накой ден, щом тя се свърши,
ще мога спокойно и аз да заспя.

Евгения Георгиева

12.

Душата си поднесох чисто бяла,
разлистих я за теб и любовта,
оставих те да пишеш върху нея
и ред по ред изписа я така.

Изписа ти възторга, радостта си,
страданието, жаждата, страстта,
изписа на сърцето си терзанието,
как трудно се доказва верността.

Тъй дълго писа, къса даже листи,
защо не си помисли, че боли?
Захвърлена накрая я остави,
но ред един от нея не изтри.

И въпреки, че тъй е изтерзана,
издраскана, накъсана дори,
ти виж я как отново е готова,
вълшебство от любов да сътвори!

Ето я простила, чисто бяла,
усмихва ти се с моите очи,
закърпила любовните си рани,
по-влюбена от всякога блести!

Евгения Георгиева