1.

АКО АЗ СЪМ ЖЕНАТА

В очите запалваш искри,
а душата ми в тях се оглежда.
Ех, любов, и при мен се поспри,
украсих си вратата с надежда!

Ти не чукай, направо влезни,
поседни, отдъхни в тишината.
Не очаквай от мен "Остани!"
Остани, ако аз съм ЖЕНАТА.

Ако аз съм, ако само съм аз!
О, тогава ще пламне небето!
Със звезди ще изпиша завчас
туй, което ми шепне сърцето.

Ще запея със мойта душа,
песента и тъй дълго не пята,
ти послушай я МОЯ ЛЮБОВ,
аз ще пея, защото си свята!

Евгения Георгиева

2.

РЪЦЕТЕ ТИ

Ръцете ти(малки и бели),
които ме галят тъй нежно,
са чайки до мен долетели,
от морски простори безбрежни.

Ръцете ти - даващи щедро
и ласка, и плам, и утеха,
и обич, таена до вчера,
сърцето ми в себе си взеха.

Румен Ченков

3.

НЕ ОБИЧАМ ФАЛШИВИТЕ ДУМИ

Не очаквай от мен да ти свалям звезди.
Силно мразя фалшивите думи.
Ако има Любов, ако тя победи,
няма нужда от тях помежду ни.

Мълчаливо очите ще търсят очи
и ръцете с ръце ще се слеят.
Разговаряйки с тебе така, ще мълчим,
а сърцата ни в ритъм ще пеят.

Устни с устни ще палят пожар -
дълго чакани, страстни минути.
Колко думи, изговорени с жар,
са потъвали в мрака нечути?

Няма думи - повярвай - за всичко това.
Любовта е безкрайна вселена.
Ще ни грабне несетно, дори без слова.
Ще е брод между тебе и мене.

Румен Ченков

4.

БЕЗКРАЕН ПЪТ ДО ТЕБЕ ИЗВЪРВЯХ

Безкраен път до тебе извървях -
едва не се разминахме сред мрака.
Защо сега да крия като грях
години толкова кого съм чакал?

Сега не може нищо да ме спре -
за теб ще пея до часа последен...
Аз искам тоя свят да разбере,
че няма повече да бъда беден.

Евтим Евтимов

5.

ОБИЧАШ МЕ

Обичаш ме - ще бъдеш ли щастлива,
игра такава има в любовта,
единият за влюбен се признава,
а победен излиза след това.

Но ти на безразлична се преструваш,
без чувства като камъка бъди
умирай от любов, но не целувай,
любимия човек дори пъди.

Веднъж се мре, веднъж и ти обичай,
че смелият на жертва е готов,
страхливият е винаги отричал,
че има на света една любов.

Евтим Евтимов

6.

НЕ СИ ОТИВАЙ!

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

Дамян Дамянов

7.

ЗАЩО МЪЛЧИШ, ЛЮБОВ!

Защо мълчиш, любов?
И в тъмното защо се криеш?
Пътека ти показах, но уви
отново мълчаливо ме убиваш.

Върви към светлината. В мойта длан
си почини. Аз търся те с години.
В сърцето ми съм построила храм
за теб, любов, така недостижима.

Какво не сторих да те видя пак.
Отрекох се от себе си, от хляба.
Така се лутам в този черен мрак.
Покажи ми светлина дори и слаба.

Не карай пак сърцето ми да спре,
душата ми във мъка да се дави,
Ще спра да дишам, ако нямам теб.
Във гроба ме хвърли, за да не страдам.

8.

СБОГОМ

Сред пустото, прашния път съм поела.
Сред вятър и бури пътувам сама.
Полята ми бяха и дом и постеля,
а слънцето - мойта душа.

Звездите ми бяха във всичко другари.
Пътеките следвах със тях.
Животът подъл с юмрук ме удари,
а после отмина със смях.

Крилете ми счупи на две като клечки.
Отне ми простора без жал.
Открадна мечтите и аз пак усещам
в душата дълбока печал.

9.

САМОТА

Приятелю мой, аз сбогом ти казах,
но спомени идват един подир друг!
И просто не мога, дори се отказах,
да мисля, че няма те! Ти все си тук!

Където съм аз, ти промъкваш се тайно,
със вятъра милваш мойте коси!
Отново те виждам, говориш омайно,
целуваш ме нежно със звездни лъчи!

Душата ми стене, така те обичам
и толкова много ми липсваш сега!
Проклинам съдбата и пак се заричам,
сърце да заключа за любовта!

Но мисли предателски пак се промъкват
и пак ме повеждат към теб във ноща.
А клетвите мои, дори не замръкват,
забравила всичко отново скърбя!

Прости мойта слабост, прости ми за всичко,
което направих за теб или не!
Повярвай ми моля те, повярвай в едничко,
че бие за теб само моето сърце!

Евгения Георгиева

10.

Ревност

Видях те, видях те със нея,
красива е, много дори!
Не е като приказна фея,
но страстен е погледа й!

С изтънченост тя не пленява,
но всичко у нея крещи,
че иска да те притежава.
Защо ли ужасно личи?

Ти впил си във нея очите!
Дали си ме гледал така?
Как милваш и само косите!
Не мога да гледам това!

От болка се свива сърцето
и всичко се срива за ден.
Да бъде туй чувство проклето,
което отне те от мен!

Душата ми ти постели й,
със мойта тъга я стопли,
сърцето ми свещ направи й,
да свети щом любиш я ти!

Евгения Георгиева

11.

ЛюБОВНА ПЕСЕН

Писък на птица пробол тишината,
нежна въздишка спряла дъха,
шепот копринен докоснал душата,
желание скрито в летяща звезда.

Поглед открил съкровенните мисли,
ръце разгадали таен копнеж,
тръпнещи устни от устните пили,
любов извисена в дивен летеж!

Нощ разпиляла звездите небесни,
бряг запечатал навеки мига,
чувства родили хиляди песни,
вечните песни за любовта!

Евгения Георгиева

12.

ЕЛА

Мълчание гласа ми грабна
и скри го в шепот на листа,
сълзите ми в роса превърна
и пръсна я във утринта.

Ръцете ми в молитва стисна
и сплете в клони на ела,
нозете с корени овърза
и спусна в рохката земя.

На кръстопът дърво ме стори,
под сянката ми да се спреш,
зелена нежност да те гали,
да вдишаш моя мириз свеж.

Да те приспя, да те омая,
да ме усетиш във съня,
да пожелаеш да ме имаш
по-влюбена от всякога.

Да се събудиш със усмивка,
във мойте клони на ела,
в сърцето с болка да откриеш,
че липсвам ти, че съм ЕДНА!

Евгения Георгиева