25.

Подмамих те във мрежите си нежно.
Обгърнах те в пашкул от топлина
и влязох във сърцето ти.Небрежно
падна в плен на моята душа.

Привлякох те до себе си лудешки.
Притиснахме се с теб един до друг.
Ти идваше в съня ми често.
Притисках те до себе си без дъх.

Хареса ти. Останахме си двама
и жадно пиехме със теб от любовта.
Не чаках никак твоята покана.
И как те заплених не осъзна.

Така разпалих в тебе любовта.
Така отворих ти душата отмаляла.
Във паяжина нежна топлина
предаде я, за ласки ожaдняла.

26.

Обичам те през ледове и бури,
обичам те през огън и вода,
сърцето ми ще бъде твое
дори пред нас да е смъртта!

В друг живот ще те намеря
и пак сърцето твое ще пленя.
Какво са векове и ери,
какво е всъщност вечността
като пред нас стои тя - Любовта!

27.

НЕ ИСКАХ, НО СЪРЦЕТО ПОБЕДИ

Прости ми моля те, че те обичах.
Не исках но сърцето победи.
Със своята голяма обич свикнах
и тежко бе без твоите очи,
усмивката, която тъй затопля
и русите примамливи коси.

Ръката си протегнах да погаля
скъпото пленително лице,
но то изчезна. Сън ли бе, кажи ми,
че не трепна в моето сърце.
Нима аз нямам право да обичам
и в своя път да търся любовта?

Нима аз трябва винаги да страдам...
А ти почувства ли я... любовта?
Увлякох се. Нали ще ми простиш,
че още те обичам...
Не исках...,
но сърцето победи!

28.

На залива на всяка вяра
настъпва мрак и тишина.
На залива на всяка обич
настъпва болка и тъга.

Когато някой си отива
ти нямаш сили да го спреш,
когато любовта умира -
не можеш с нея да умреш!

И тогава разбираш, че всичко е измама.
Любов е имало, но вече я няма.
Любовта е птичка отлетяла.
Била си щастлива, но не си разбрала!

29.

Вярвал ли си някога,кажи
не в една,а в много лъжи?
Но да не си знаел, че е лъжа
а просто една твоя мечта?
Подтискал ли си своите сълзи,
да не се стичат по твоето лице?
Свивала ли ти се е душата
от болката заради лъжата?
Не си струва, нали?
Не си струва да те боли?
Гордо вдигни глава
и сложи край на тази игра.
Той е губещ неблагодарник,
запомни от мен това!
Той е онзи бездарник,
който съсипа твоята душа!
Но ти продължавай да живееш,
продължавай ти да копнееш,
защото той не си струва,
колкото и хубави неща да ти купува!

30.

В един човек видях аз своята радост.
Обичах го безумно...но уви!
Беше скръб и болка в моята младост,
отиде си без "сбогом" и "прости".
Замина си с цялото ни щастие.
Oстана мой приятел пак скръбта!
Защо си ти, живот, кървяща рана?!
Защо болезнена е любовта?!
Сърцето плаче.

Милото момиче в този шум е сaмота.
Желаеше то силно да обича,
но намери само подлост и тъгa!
Мъже, мъже, защо сте безсърдечни
и търсите наслада в любовта.
Защо кълнете се във чувства вечни.
Защо единствената цел ви е нощта?!

31.

Обичам те и обичта не може
в душата ми да се стопи съвсем.
Но повече теб няма да тревожи.
Не искам наранен да си от мен!

32.

Отиваш си завинаги... Така ли?
Не ми го казваш... Знаеш ще боли.
Не искаш на сбогуване да плача,
да има във очите ми сълзи

Върви,върви! Не се обръщай!
Тя там те чака, ти вече закъсня.
А аз... аз може би наистина ще плача!
Но не сега... Когато съм сама!

33.

МАМА

С приветлива усмивка
и тръпнеща душа,
тихо аз престъпвам
прага на дома.

Там отсреща нежно,
махаща с ръка,
мама се усмихва,
вика ми: Ела.

Щом във нея аз се сгуша,
чувствам пълнота,
а щастлива тя ме милва
нежно с ръка.

Тя живота ми е дала,
и най-ценните неща.
За мен опора тя остава
и е всичко на СВЕТА!

34.

Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.

35.

Не искам повече да ти досаждам.
Не съм виновна, че се влюбих в теб!
За всичко случило се аз ще страдам
и никой няма да ме разбере.

Бъди щастлив със нея.
Аз това ти пожелавам и не се сърди.
Щом твойта обич аз не заслужавам,
то нека нейната заслужиш ти.

36.

В очите ти прочетох нещо чудно,
което силно ме плени.
Аз се влюбих в теб безумно.
Tака, както никога преди!