25.

ИЗМАМА

Очите ти в моите се впили,
душата ми гола разглеждат.
Ръцете ти моите обвили,
към Рая отново повеждат.

Нощта с тъмнина ни покрива,
греха ни да скрие от всички.
Луната зад облак се скрива,
оставя ни двама самички.

Потънали в свойта забрава
с притиснати страстно тела.
Любов няма друга такава,
жадуваща само мига.

Откраднати мигове щастие,
убежище малко за двама.
Откраднати за сладострастие,
желана, желана измама.

Евгения Георгиева

26.

ПЛАЧ

Отново се спусна топла нощта,
а нейде китара заплака.
Взирам се в нищото с празна душа,
сърцето ми някого чака!

Самотно е знай, когато те няма
и времето спира без теб да върви.
Отново ме cграбчи мъка голяма,
а мислех, ще спре да боли!

Къде ли отиде, къде ли замина?
Прости ми, че още си мисля с тъга.
Защо ли таз болка по теб не отмина
и как да се боря със нея сега?

А спомени, спомени идват, отиват,
превземат ме, водят ме тук или там,
със сладост и нежност те ме опиват
и как да забравя отново не знам!

Китарата тихичко пак се разплака,
а после утихна отново в нощта,
сякаш от болка се късаше мрака,
плачеше мойта самотна душа!

Плачи, поплачи си, недей се срамува!
От обич се страда, от обич боли,
по нея сърцето все ще тъгува,
за нея си струват всички сълзи!

Евгения Георгиева

27.

ОЧАКВАНЕ

Преди да те срещна, аз те познавах,
преди да се влюбя, обичах те аз.
Дори без да зная, но някак успявах
за теб да живея, под твоята власт.

Съдбите ни бяха се срещали вече,
познаваха до болка всеки от нас.
Макар да сме двамата толкоз далече,
душите се клеха в съдбовния час.

Часът тъй очакван, кога ще настъпи,
кога ще застанем един срещу друг?
Очите щом срещнат се, как ще постъпим,
че дългото чакане свършва до тук?

Ръцете сами ще сплетат свойте пръсти,
сърцата ще тръпнат във дивен екстаз.
На другия устните всеки ще търси,
усещане сладко ще бъде за нас.

Преди да те видя, познавах те вече,
Преди да се влюбя,обичах те аз.
Съдбите се бяха докоснали вече,
подготвили бяха за срещата час.

Евгения Георгиева

28.

БИТКА

Небето раздра се от тътен,
разплака се с тежки сълзи.
Пороят се втурна размътен
към бурните,морски вълни.

Небе и море се кълняха,
премерваха своята мощ.
Титани във битка се сляха,
невиждана и страшна нощ.

Безлунна и черна се спусна
от битката да ни спаси,
но ярка светкавица блесна,
величие тя ни разкри!

Утрото с мъка се плъзна,
слънце премигна с очи.
Спряха сълзите небесни,
кротко заспаха вълни.

Някъде там, във безкрая,
знае ли някой защо,
море и небе най-накрая,
сляха се пак във едно

Евгения Георгиева

29.

МАГЬОСНИЦА

Небето необятно ме погълна,
обгърна ме с безбрежна синева.
Представих си, че плувам върху облак,
минавайки под пъстрата дъга.

Незрима бях, прашинка под дъгата,
протегнала към слънцето ръка.
Сърцето ми препускаше щастливо -
Вселена малка, къс от любовта.

От купола на синята безкрайност,
със шепите си пръснах по света,
прашеца на любовната магия.
Дали те омагьосах със това?


Евгения Георгиева

30.

Незнайно аз се озовах
пред замъка на моите мечти,
цветя красиви и деца игриви,
вълшебна приказка е, най-сетне проумях.

Пред мен стоеше ти любими,
мъжът на мойте дълги дни
и в този миг, когато погледите ни се сляха,
сърцата ни в едно запяха.

Разбрах че, любовта дошла е,
че заедно живота ще градим,
че отвътре нещо ми шепти,
че принца на моите мечти си ти.

31.

НА СВАТБАТА

На сватбата - в най-хубавия час,
когато веселбата ще прелива
и речи ще държат с тържествен глас,
а може би ще бъдеш най-щастлива -

ще дойда аз - нечакан и незван!
В миг всеки говор, всеки шум ще стихне!
И може само някой гост пиян,
с помътени очи да се усмихне!

С тревога ще ме гледа твоят брат
и майка ти зад мен ще зашушука:
"Това е той... това е наш познат...
Защо ли посред нощ дошъл е тука?"

Лицето на любимият ти мъж
ще запламти от гняв и от обида!
И твоят смях ще секне отведнъж...
А аз ще дойда просто да те видя.

32.

Болка

Боли щом слънцето изгрява,
и споменът за тебе оживява.
Боли когато дишам и тежи ми...
И боли...

Нали заедно вървяхме,
толкова мечтахме,
през ада всеки ден вървяхме,
с кавги и раздори, че някой ти говори...

За други хора ти живя,
позволи да ти отнемат любовта.

33.

Защо, когато те обичам,
светът е вечно против мен?
Защо, когато аз те мразя,
усмивката ти е за мен?

Защо очите ти са тъжни
във всеки светъл слънчев ден?
Защо ли толкоз те обичам,
щом ти не си за мен?!

34.

Препъвах се от болките на времето,
но никога не молех топлина.
Изгубена в стихиите на бремето
душата плачеше като дете, сама.

Съдбата беше пак като скъперница,
не вкусила ни жажда нито жал.
Проклинах я. Тя бе като неверница,
кат грешник, своя грях неосъзнал.

Сама пак бях сред пустото море,
сред две сълзи едва, едва отронени.
Сърцето ми разкъсва се на две
от раните все още незатворени.

35.

Подмамих те във мрежите си нежно.
Обгърнах те в пашкул от топлина
и влязох във сърцето ти.Небрежно
падна в плен на моята душа.

Привлякох те до себе си лудешки.
Притиснахме се с теб един до друг.
Ти идваше в съня ми често.
Притисках те до себе си без дъх.

Хареса ти. Останахме си двама
и жадно пиехме със теб от любовта.
Не чаках никак твоята покана.
И как те заплених не осъзна.

Така разпалих в тебе любовта.
Така отворих ти душата отмаляла.
Във паяжина нежна топлина
предаде я, за ласки ожaдняла.

36.

Обичам те през ледове и бури,
обичам те през огън и вода,
сърцето ми ще бъде твое
дори пред нас да е смъртта!

В друг живот ще те намеря
и пак сърцето твое ще пленя.
Какво са векове и ери,
какво е всъщност вечността
като пред нас стои тя - Любовта!