25.

Искам просто да бъда сълза
от тъгата ти светла родена...
Като пролетна бистра вода -
много чиста и много зелена.
В мойта проста човешка съдба
всичко вече докрай съм изпитала...
Искам просто да бъда добра...
малка топла сълза във очите ти...

26.

Рисувай ме със пръсти!
Чертай по мен като по лист хартия.
Затвори очи, стаи дъха си,
отдай се на поредната магия...
Рисувай ме със устни и не спирай!
Създай ме цяла и неповторима.
Дъхът да бъде багра пъстра,
а художник - ти самия...

27.

Ти си мисълта с която заспивам,
ти си съня които сънувам,
ти си усмивката на моите устни,
ти си сълзите солени и вкусни,
ти си мечтата за красиво и нежно,
ти си стиха захвърлен небрежно,
ти си волната птица в небето,
ти си човекът, стигнал до сърцето!

28.

0бичам те, когато идваш,
когато сядаш тихичко до мен...
0бичам те, когато си отиваш
и те търся ден след ден...
0бичам те, когато ми говориш,
когато свенливо ме гледаш с очи...
0бичам те, когато се усмихваш
и потъваш в моите сълзи...
0бичам те, когато те сънувам,
когато изгарям в огън от страст...
0бичам те, когато те прегръщам
и над тебе търся власт!
0бичам те, когато другите те мразят
и когато плачеш дори!
0бичам те, когато ми се смееш
и когато ме мразиш дори!...

29.

Във прозата на дните ми
ти си като въздишка нежна.
Забождам те в косите си,
във огледало не се поглеждам.

И тръгваме по разлистените улици
и с вятъра се гоним боси,
а ти си се стаил в сърцето ми
и чакаш огнения порив недокоснат.

30.

Обичай ме и аз ще те обичам!
На обичта ти ще отвърна с обич.
Във вечна вярност днес ти се заричам,
обичай ме и аз ще те обичам!

Прегръщай ме и аз ще те прегърна!
Едничка дума само да прошепнеш
с теб на край света ще тръгна.
Прегръщай ме и аз ще те прегърна!

Целувай ме и аз ще те целуна!
И ще излее звезден дъжд небето.
В ръцете ти ще бъда нежна струя.
Целувай ме и аз ще те целуна!

31.

В момче красиво ти се влюби,
един сърцето твое завладя.
Поне разбра на време, че те лъже
и пламачето силно в теб умря.
Кълнеше се, че много те обича,
сълза блестеше в твойте очи!
Сега на друга той кълне се,
а в нейните очи сълза блести.
И ангел в очите твои беше,
но ангел от ада може би.
Помни, че той не заслужава.
Стегни се и напред върви!

32.

Кой разплака доброто момиче?
Кой сърцето моминско разби?
Две сълзи колебливо се сляха
със пенливите морски вълни.
Може би затова са солени
пенливите морски вълни.
Векове, векове са наводнени
от разплакани тъжни очи.
Мое малко и нежно момиче,
с разплакани тъжни очи,
не разкривай лицето,
очите прекрасни.
Щом умееш да плачеш - плачи!
По красиви от морския залив
са разплаканите очи.
Аз отдавна не мога да плача,
затова толкова много ме боли.

33.

Понякога усмивките са мъка,
понякога усмивките са скръб.
И само влюбените птици при раздяла
на своите гнезда обръщат гръб.

Не ми пука аз няма да заплача
като дете оставено на пътя,
сълзи отронват моите клепачи,
когато за другар скърбят!

34.

Превземай всичко що ти пречи,
гасни дори, ала живей,
бъди човек, а не човече,
гори, но никога не тлей!

Печал и милост не признавай,
гранит бъди, сърце от мраз.
Едничка власт в света признавай,
власта на своето могъщо АЗ!

35.

ОБИЧ

Аз те чакам, мила моя, с вдъхновение,
пак при мен да дойдеш ти
и сърцето напява със вълнение:
"Ела ме, скъпа, прегърни!"

И за този светъл миг мечтая,
моя мила тайнствена любов,
и от все сърце го аз желая,
в този пуст живот суров!

И времето не ще измие образа,
във който съм пленен,
а само истински ще се разкрие –
искрената обич в мен!

36.

Лъжа ли беше първата ти ласка?
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли всяка нощ на сън ме стряска
един копнеж роден, но не живял?

Не си отивай! Чуваш ли,не тръгвай!
Не ме оставяй сам със вечерта!
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
Че ще ни срещне някога света!

Светът е свят! И колкото да любим,
И колкото да плачем и скърбим,
Като деца в гора ще се изгубим,
Щом за ръце със теб не се държим.

Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моя глас?
Ще викаш ти, гласът ти ще се връща
И може би не ще го чуя аз.