Оригинални пожелания,
           спомени и любовни sms-и!

СпомениПожеланияЛюбовни СМССтиховеСъновникОракул

Класация на потребителите за най-готините Любовни стихове

Класация на най-яките Любовни стихове в Spomenibg.com, направена от вас, потребителите! Гласувайте за любимия си любовен стих, за да влезе в класацията.

Кой разплака доброто момиче?
Кой сърцето моминско разби?
Две сълзи колебливо се сляха
със пенливите морски вълни.
Може би затова са солени
пенливите морски вълни.
Векове, векове са наводнени
от разплакани тъжни очи.
Мое малко и нежно момиче,
с разплакани тъжни очи,
не разкривай лицето,
очите прекрасни.
Щом умееш да плачеш - плачи!
По красиви от морския залив
са разплаканите очи.
Аз отдавна не мога да плача,
затова толкова много ме боли.

9.4 от 145 гласа

  Гласувай
 

ОБИЧАЙ МЕ

Обичай ме, обичай ме сега,
дордето върху младата ми шия
като спокойна ласкава река
косите в тъмни къдрици се вият....

Обичай ме, обичай ме сега,
дордето моето чело е гладко
и като облак всякоя тъга
се плъзва и задържа се за кратко...

Обичай ме, обичай ме сега,
дордето гледам радостно и ясно,
дорде не спирам плахо на брега,
а ме привлича близката опасност.

Дордето още в моето сърце
се раждат много жажди и желания
и аз не дърпам своите ръце
от огъня – макар и да са в рани...

Обичай ме, дордето моят смях
звучи над всички мъки и несгоди,
дордето аз не зная що е страх
и младостта навсякъде ме води.

Дорде е горда моята глава,
от болка и обиди несклонена,
и зная ободряващи слова
в час тежък и за тебе и за мене...

Обичай ме, дордето има жар
и в обичта, дори и в мойте грешки,
дордето мога да съм твой другар
дори и в лудориите младежки.

Дорде от скоростта не се боя
и с вятъра обичам да пътувам,
дорде все нещо мисля и кроя
и леко със живота си рискувам...

Обичай ме, обичай ме сега,
дорде съм още смела, силна, млада,
дордето на годините снега
в косите ми безмилостоно не пада...

Обичай ме, че идат тъжни дни;
ще се вдълбаят бръчки по челото
и младият възторг ще се смени
с една печална и старешка кроткост.

Ще помътнеят моите очи,
ще гледат тъжно – сякаш че са слепи
и вместо смях в гласа ми ще звучи
смиреност и надежда за подкрепа.

И с тиха завист, с пареща тъга
ще гледам всяко хубаво момиче.
Обичай ме, обичай ме сега
а пък тогава- двойно ме обичай!

9.4 от 115 гласа

  Гласувай
 

Една изпушена цигара и малко пепел след това.
Една история прастара и малко пепел след това.
Едно начало като песен, една раздяла като вик.
И ято спомени в превара. И малко пепел след това.

9.4 от 84 гласа

  Гласувай
 

МАГЬОСНИЦА

Небето необятно ме погълна,
обгърна ме с безбрежна синева.
Представих си, че плувам върху облак,
минавайки под пъстрата дъга.

Незрима бях, прашинка под дъгата,
протегнала към слънцето ръка.
Сърцето ми препускаше щастливо -
Вселена малка, къс от любовта.

От купола на синята безкрайност,
със шепите си пръснах по света,
прашеца на любовната магия.
Дали те омагьосах със това?


Евгения Георгиева

9.4 от 124 гласа

  Гласувай
 

ЖИВЕЙ, ПРИЯТЕЛЮ, ЖИВЕЙ!

Живей, когато имаш всичко,
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.

Живей, когато ти се плаче
или от плач си отвратен
от бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.

Живей с умората на всеки,
сънувай неговия сън,
и ако всичко си отрекъл
-повикай Слънцето отвън.

Живей, когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне грубо
с метални устни да зове.

Живей, дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо
- усещаш нечий нож в гърба.

Живей за всичко!
А когато в живота всичко изгори
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей и всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти ковът ковчега
- живей, приятелю, живей!

Матей Шопкин

9.3 от 193 гласа

  Гласувай
 

Отиваш си...
Обичаш ме, а си отиваш...
Не съм виновна, че ще те боли!
Светът е виждал толкова неволи,
че твоята едва ли ще му дотежи.
Аз няма да изтичам да те върна –
човек е сам и в мъката и в радостта.
Обичам те, защо да крия,
но нищо не решава любовта...
Отиваш си...
По-силен си, по-слабата съм аз...
Една мъчителна любов умира –
убиецът си ти, аз пък съм смъртта.
Излишно е да те изпращам с поглед,
не трябва с нищо да те задържа,
но мъката в очите ти ми стига
да те обичам както до сега.

9.3 от 147 гласа

  Гласувай
 

Превземай всичко що ти пречи,
гасни дори, ала живей,
бъди човек, а не човече,
гори, но никога не тлей!

Печал и милост не признавай,
гранит бъди, сърце от мраз.
Едничка власт в света признавай,
власта на своето могъщо АЗ!

9.3 от 107 гласа

  Гласувай
 

Живей, когато дъх не ти остава.
Живей, когато искаш да умреш.
Живей, когато шанс не ти се дава
и тичай без да можеш да се спреш.

Живей по-мъдро и достойно
на другото махни с ръка.
Живей, за да оставиш спомен,
и светла диря в паметта.

Когато ти сълзят очите,
живей, за да опиташ пак.
Когато се разминеш със мечтите,
живей, за да пробиеш своя мрак.

И пак "Живей", живей сега,
защото някога ти ще умреш,
вдигни глава и виж света,
и тичай без да можеш да се спреш.

9.3 от 129 гласа

  Гласувай
 

Ти виждал ли си как умира птица,
как бавно я напуска гордостта,
как в мътните притворени зеници
със хищни нокти вкопчва се нощта?

Ти виждал ли си как се бори диво
за лъч едничък, капка светлина
как в сивото потъва и изстива
последната искрица топлина?

Крилата как прощават се с простора,
с последна тръпка и последен зов,
как всичко си отива много скоро
като след първа истинкса любов!

Ти виждал ли си как умира птица,
ранена смъртно как се бори тя
и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента?...

9.3 от 116 гласа

  Гласувай
 

Не зная дали ме обичаш.
Не те попитах дори,
но ти с нещо ме привлече,
навярно с твоите очи.
Любов не се поражда лесно
Разбираш ме, нали?!
Но чувствата във мене бликат
по-ярко и от слънчеви лъчи.
Ти винаги си много мил,
дори когато нещо ти тежи.
И знаеш ли? Аз вечно ще мечтая
да имам син със твоите очи!

9.3 от 178 гласа

  Гласувай
 

МАМА

С приветлива усмивка
и тръпнеща душа,
тихо аз престъпвам
прага на дома.

Там отсреща нежно,
махаща с ръка,
мама се усмихва,
вика ми: Ела.

Щом във нея аз се сгуша,
чувствам пълнота,
а щастлива тя ме милва
нежно с ръка.

Тя живота ми е дала,
и най-ценните неща.
За мен опора тя остава
и е всичко на СВЕТА!

9.3 от 166 гласа

  Гласувай
 

В тъмнината пак ще скрия своите сълзи,
болката така позната и хиляди мечти...
В устните напира песен неизпята,
по бузите се стичат сълза подир сълза...
Отекващ звук пронизва тишината
угасва и последната искра...
Страданието си аз ще скрия,
от болката на самотата си ще пия
и в тишината ще се чува мойта песен недопята -
хиляди мечти, чезнещи в мъглата...

9.3 от 164 гласа

  Гласувай
 

ТЯ Е ВСИЧКО

Тя е всичко! Моя вселена,
галактика с нежни очи ...
Предсказана болка, стаена,
обича, целува ... мълчи!
И страда, когато е слаба,
когато заспива сама.
Когато единствен е хляба,
а утрото вдишва тъма!

Тя е всичко! Слънчево цвете,
поезия, драма... живот!
Роял за щурчетата лете,
сънуван към щастие брод.
Усмивката сутрин с кафето,
дъгата след кален порой ...
Топола израсла в полето
да брани от бури и зной!

Тя е всичко! Друга не искам,
адреса отдавна го знам.
Букета отляво притискам,
стоя на вратата й ням ...

Върбан Димитров

9.3 от 146 гласа

  Гласувай
 

Колко е лошо да си сам на този свят.
И щом си направил крачка напред,
да не можеш да се върнеш назад.
Колко е лошо да няма мъката си с кой да споделиш
и всичко в себе си дълбоко да таиш.
Да няма на кой глава ти да опреш
и сълзите си свои да спреш.
Но аз не искам сълзи да има в моитe очи,
а искам в живота ми да провърви.
Не искам и мъжът,който е до мен
да губя ден след ден...

9.3 от 143 гласа

  Гласувай
 

САМОТА

Приятелю мой, аз сбогом ти казах,
но спомени идват един подир друг!
И просто не мога, дори се отказах,
да мисля, че няма те! Ти все си тук!

Където съм аз, ти промъкваш се тайно,
със вятъра милваш мойте коси!
Отново те виждам, говориш омайно,
целуваш ме нежно със звездни лъчи!

Душата ми стене, така те обичам
и толкова много ми липсваш сега!
Проклинам съдбата и пак се заричам,
сърце да заключа за любовта!

Но мисли предателски пак се промъкват
и пак ме повеждат към теб във ноща.
А клетвите мои, дори не замръкват,
забравила всичко отново скърбя!

Прости мойта слабост, прости ми за всичко,
което направих за теб или не!
Повярвай ми моля те, повярвай в едничко,
че бие за теб само моето сърце!

Евгения Георгиева

9.3 от 529 гласа

  Гласувай
 

ЛЮБОВТА Е ОПИАТ

Любовта е опиат,
дрога някаква, магична!
Хормонален водопад,
вирус, болест романтична...
На брега на цъфнал ад!

Пие се почти на екс,
струва си да се опита!
Тя е химия и секс,
болка вляво... недопита.
Конституция, Кодекс!

Любовта е опиат
в шоколадова глазура!
Може да е занаят,
ерес, лудория щура...
Или пък хроничен яд!

Любовта е храм в степта,
в него влиза се на пръсти!
Лед изпръхнал от жарта...
Може Сатана да кръсти
с кръст изваян от страстта!

Любовта е опиат,
приказка, но без поука!
Листопад от звездопад,
недоучена наука,
порив, смърт, надежда, глад...

Върбан Димитров

9.3 от 160 гласа

  Гласувай
 

ЛюБОВНА ПЕСЕН

Писък на птица пробол тишината,
нежна въздишка спряла дъха,
шепот копринен докоснал душата,
желание скрито в летяща звезда.

Поглед открил съкровенните мисли,
ръце разгадали таен копнеж,
тръпнещи устни от устните пили,
любов извисена в дивен летеж!

Нощ разпиляла звездите небесни,
бряг запечатал навеки мига,
чувства родили хиляди песни,
вечните песни за любовта!

Евгения Георгиева

9.3 от 166 гласа

  Гласувай
 

НА СБОГУВАНЕ

Та значи тъй: реши и си отиваш!
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден-два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам: не ще съм същият тогава –
очите ще останат без искри;
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта;
и то ще заприлича на вратата ,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах оттвоите нозе...
... Та значи тъй: реши и тръгваш вече!
Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
черите ти и топлата ти плът,
за да запомня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта,
и после в песента си недопята
отново да го върна на света!

9.3 от 140 гласа

  Гласувай
 

СБОГОМ

Сред пустото, прашния път съм поела.
Сред вятър и бури пътувам сама.
Полята ми бяха и дом и постеля,
а слънцето - мойта душа.

Звездите ми бяха във всичко другари.
Пътеките следвах със тях.
Животът подъл с юмрук ме удари,
а после отмина със смях.

Крилете ми счупи на две като клечки.
Отне ми простора без жал.
Открадна мечтите и аз пак усещам
в душата дълбока печал.

9.2 от 186 гласа

  Гласувай
 

ПОСЛЕДНИЯТ ДРАКОН

На моста те чаках
в надежда облечен ...
Почаках, поплаках,
и тъжно обречен
крилете размахах!

Ти ме намери
в гората без сили ...
Открехна ми двери
в сърцата родили,
любови и вери!

Погледнах в очите,
уплашено смели ...
Погалих косите,
ръцете ти бели.
Обикнах звездите!!!

Коя си не знаех,
но вкусих дъха ти ...
Преди те мечтаех
сред куп непознати
и образи ваех!

Погали ме нежно,
лекува ме с устни ...
С ухание снежно,
милувки изкусни -
почти безметежно!

А после изчезна,
разстла тъмнината ...
С тъга безполезна
и болка позната,
отвори се бездна!

На моста те чаках,
унил и безличен ...
Зората разплаках -
триглав и различен
и плаках ли, плаках!!!

Върбан Димитров

9.2 от 150 гласа

  Гласувай
 
 

Календар именни дни

Вижте предстоящите именни дни в календара:

 
 






Полезни връзки

Spomenibg.com

Copyright © 2007-2017 Уеб Фокус ЕООД, Всички права запазени