Любовни стихове от всички категории

Отиваш си завинаги... Така ли?
Не ми го казваш... Знаеш ще боли.
Не искаш на сбогуване да плача,
да има във очите ми сълзи

Върви,върви! Не се обръщай!
Тя там те чака, ти вече закъсня.
А аз... аз може би наистина ще плача!
Но не сега... Когато съм сама!

  

МАМА

С приветлива усмивка
и тръпнеща душа,
тихо аз престъпвам
прага на дома.

Там отсреща нежно,
махаща с ръка,
мама се усмихва,
вика ми: Ела.

Щом във нея аз се сгуша,
чувствам пълнота,
а щастлива тя ме милва
нежно с ръка.

Тя живота ми е дала,
и най-ценните неща.
За мен опора тя остава
и е всичко на СВЕТА!

  

Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.

  

Не искам повече да ти досаждам.
Не съм виновна, че се влюбих в теб!
За всичко случило се аз ще страдам
и никой няма да ме разбере.

Бъди щастлив със нея.
Аз това ти пожелавам и не се сърди.
Щом твойта обич аз не заслужавам,
то нека нейната заслужиш ти.

  

В очите ти прочетох нещо чудно,
което силно ме плени.
Аз се влюбих в теб безумно.
Tака, както никога преди!

9.1 от 206 гласа

  

Колко е лошо да си сам на този свят.
И щом си направил крачка напред,
да не можеш да се върнеш назад.
Колко е лошо да няма мъката си с кой да споделиш
и всичко в себе си дълбоко да таиш.
Да няма на кой глава ти да опреш
и сълзите си свои да спреш.
Но аз не искам сълзи да има в моитe очи,
а искам в живота ми да провърви.
Не искам и мъжът,който е до мен
да губя ден след ден...

  

ЖЕЛАЯ ТИ ВРЕМЕ

Не ти желая всички дарове,
Желая ти това, което повечето нямат:
Желая ти време да се радваш, да се смееш,
Използвай го и можеш да спечелиш.
Желая ти време за действие и размисъл,
Време не само за теб, но и за другите.
Не ти желая време за бързане и тичане,
А време да бъдеш щастлив.
Не ти желая време, което просто да убиваш,
Иска ми се да ти остане в излишък
Като време за удивление и вяра
Вместо непрекъснато да гледаш часовника.
Желая ти време да достигнеш звездите
И време да пораснеш, да узрееш.
Желая ти време отново да мечтаеш, да се влюбиш.
Желая ти време да откриеш себе си,
Да приемаш всеки ден и час за щастие.
Пожелавам ти и време да прощаваш.
Желая ти да имаш време да живееш!

  

За две ръце протегнати пред мен
земята бих до края извървяла.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дала.

За две слова казани за мене
най-хубавите думи бих избрала.
За две сълзи изплакани за мене
аз всички океани бех изпила.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен чакан дъжд,
а ти дойде като небе голямо
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка
и звезди, за да не тъжа,
от мъка - песен и от песен - мъка,
а аз не зная как ще издържа...

При тая среща ранна или късна,
на тоя огън древен или нов,
ако сега сърцето ми се пръсне
едно помни - било е от любов.

  

Моето въображение
ми дава вдъхновение
да разкажа в този час
за чувствата бушуващи в нас.
Те се появиха изведнъж
като светкавица,
която предвещава дъжд.
Разтърсиха моето съзнание,
разтърсиха моето сърце
и си казах:
Боже мой, какво стана с мен?
Дали това не е измама,
дали това не е мираж,
а може би божестван глас?
Може би това
не е мимолетно увлечение,
а съдбовно предопределение?
Аз не те познавах досега,
но усещам,
че ти си моята сродна душа.
Ти не ме познаваше до сега,
но усещаш ли,
че аз съм твоя съдба?
Аз го усещам,
май че и ти.
Хайде тогава
да не губим време,
ела и ме вземи.

  

Тази нощ е толкова прекрасна,
магията на любовта е oще властна.
Усещам твойта топлина,
докосваш нежно моята снага.

Целуваш страстно мойте устни,
усещаш ги колко са вкусни.
Шепнеш любовни слова,
вълнува те мойта душа.

Нощта е тиха и потайна,
не издава нашата тайна.
Легнали блажено в росната трева,
само луната наблюдава сега
романтично вплетените ни тела.

  

В тъмнината пак ще скрия своите сълзи,
болката така позната и хиляди мечти...
В устните напира песен неизпята,
по бузите се стичат сълза подир сълза...
Отекващ звук пронизва тишината
угасва и последната искра...
Страданието си аз ще скрия,
от болката на самотата си ще пия
и в тишината ще се чува мойта песен недопята -
хиляди мечти, чезнещи в мъглата...

  

Желая много ти да си до мен,
усещам твойта липса всеки ден.
Не искам аз да те загубя,
не искам в друг аз да се влюбя.

Сънувам твоите очи,
момчето в моите мечти си ти!
Сърцето ми, обгърнато в тъга
усеща безкрайна самота...

  

Аз винаги ще те обичам,
сърцето ми ще бие винаги за теб,
и винаги ще съм до тебе,
дори и в тежките ти дни.

Ще бъда лястовица бяла,
която ще лети до теб,
ще бъда като слънце лятно,
което ще те топли всеки ден.

Ще xодя аз по пътя, моя, прашен,
а ти по своя ще вървиш
и в някои ден прекрасен
двамата ще тръгнем по един.

  

Ден след ден минава,
в сърцето – празнина,
болката остана,
и всичката тъга...

Спечели ми сърцето,
с твойта топлина.
Защо аз бях небрежна?
Отне те таз съдба...

Аз спомням си те всеки ден,
навика изчезва, любовта стои.
В сърцето ми частица
завинаги си ти.

Поглеждам в празнината
и ти си още там,
добра и тъй невинна,
и пълна с красота.

Бъди до мен ти вечно,
като спомена ми жив,
не заминавай, стой със мен,
обичам те, прости!

  

ЖЕСТОКО ЗА ДВАМА

Бутилка стар коняк за по-изискано,
пет приказки за мода и за друго,
един изтъркан виц, полуусмивка
открадната целувка... първа.
Дежурното "недей" на женски глас,
с което всъщност те повикват.
Две бели фигури от страст,
интимното око на синя лампа
и сладка топлина на полумрак,
на голото легло,на тиха музика.
А после - неизменната умора.
Дими цигарата за двама,
като жестока рана тлее.
Почерква вече празната касета.
Вик! И всичко свършва.
Обичам те - ми казваш ти
със своя неуверен глас
и молиш ме настойчиво, страхливо
да ти повтарям същото и аз.
Обичам те, но как да ти го кажа
във тази тишина.
Лъжа, защо ти е лъжата?
Целувам те, но тебе ли целувам?
Лежа до теб - коса в коса
прегръщам те и те забравям.
И не че има друга,
и не че ти си хлътнала по мен,
а просто бе поредната игра.