61.

ОБИЧ

Аз те чакам, мила моя, с вдъхновение,
пак при мен да дойдеш ти
и сърцето напява със вълнение:
"Ела ме, скъпа, прегърни!"

И за този светъл миг мечтая,
моя мила тайнствена любов,
и от все сърце го аз желая,
в този пуст живот суров!

И времето не ще измие образа,
във който съм пленен,
а само истински ще се разкрие –
искрената обич в мен!

62.

Лъжа ли беше първата ти ласка?
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли всяка нощ на сън ме стряска
един копнеж роден, но не живял?

Не си отивай! Чуваш ли,не тръгвай!
Не ме оставяй сам със вечерта!
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
Че ще ни срещне някога света!

Светът е свят! И колкото да любим,
И колкото да плачем и скърбим,
Като деца в гора ще се изгубим,
Щом за ръце със теб не се държим.

Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моя глас?
Ще викаш ти, гласът ти ще се връща
И може би не ще го чуя аз.

63.

Обичам те защо да крия,
обичам те нима е грях,
пред теб аз истината ще разкрия,
обичам те откакто те видях.

Обичам те през ледове и бури,
обичам те през огън и вода,
сърцето ми докрай е твое,
докрай дори и след смърта!

64.

Живея тъжно!
С болката, че ти страниш от мен,
а всъщност ме обичаш.
И тази скрита обич ме гнети
стократно повече от безразличие.
Така декоративната трева,
в която жадни погледи се впиват
навярно много страда от това,
че върху нея никой не почива.

65.

Ти си мойта щастлива илюзия
Ти си мойто горчиво мечтание.
Мойта тъмна до блясък фантазия.
Мойто кротко до крясък мечтание.

Мойта дръзка до чудо хипербола.
Мойта нежна до лудост метафора
За сърцето ми – свято причастие.
За душата – жадувана нафора.

66.

ОТДАЛЕЧАВАНЕ

Когато много силно те боли,
недей посяга да мъстиш:
омразата изпепелява онзи,
който мрази.
Когато много силно те боли –
отдалечавай се!
Отдалечавай се
през времето – от дребното,
от близкото, от болката, от писъка –
нали след десет хиляди години
в голямото безсмислие на Космоса,
сред здрача на Великата Прохлада
ще бъде все едно дали сте се целунали,
прашинки две, докоснати в безкрая,
нали ще бъде все едно
дали те е боляло?

Отдалечавай се. Потъвай в своето.
Със живата вода на свойта сила
Напръскай живата си рана.
И любопитните да видят после там,
където е ударила стрелата,
как светят бистри капки златен клей.
И тъй, додето
златен
станеш
цял.

67.

НА СБОГУВАНЕ

Та значи тъй: реши и си отиваш!
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден-два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам: не ще съм същият тогава –
очите ще останат без искри;
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта;
и то ще заприлича на вратата ,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах оттвоите нозе...
... Та значи тъй: реши и тръгваш вече!
Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
черите ти и топлата ти плът,
за да запомня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта,
и после в песента си недопята
отново да го върна на света!

68.

ЗАКЛИНАНИЕ

Не отминавай никое „Обичам те”
прошепнато от глас, с очи, с мълчание.
То идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.

Не отминавай никое „Обичам те”,
защото ако то не те намери,
вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.

Изостряй слух да го дочуваш,
със всички свои сетива улавяй
блуждаещия знак за всеотдайност...
А ако ехо в теб не се събуди?

Отново се поспри, не отминавай,
да те погледнат остави очите,
да те запомнят щедро, до насита
и после в сънища да те извайват.

69.

Не казвай мъките си на душата,
светът над чужд гроб сълзи не лей
и ако можеш смей се пред тълпата,
за да не може тя да ти се смей

70.

Защото те обичам,
затуй си ти красива
и другите те гледат
с поглед възхитен.
Защото те обичам,
затуй оставаш млада
без бръчки под очите,
без косъм посребрен.
защото те обичам,
затуй си ти красива!
Но не бъде надменна
и хитра не бъди!
Умре ли любовта ми,
презре ли те сърцето
за миг ще остарееш
и погрознееш ти!

71.

Аз към теб пътувах отдалече,
а към мен пътувала си ти.
Спирах под звездите всяка вечер,
да открия твоите черти.
А била си ти до мен безгласна,
бил съм аз в твоите мечти.
Аз намерих в тебе свойто щастие,
своето във мен намери ти.
Всичко по-нататък е известно,
любовта е радост и тъга.
Щастието се открива лесно,
трудното започва отсега!

72.

Отиваш си...
Обичаш ме, а си отиваш...
Не съм виновна, че ще те боли!
Светът е виждал толкова неволи,
че твоята едва ли ще му дотежи.
Аз няма да изтичам да те върна –
човек е сам и в мъката и в радостта.
Обичам те, защо да крия,
но нищо не решава любовта...
Отиваш си...
По-силен си, по-слабата съм аз...
Една мъчителна любов умира –
убиецът си ти, аз пък съм смъртта.
Излишно е да те изпращам с поглед,
не трябва с нищо да те задържа,
но мъката в очите ти ми стига
да те обичам както до сега.