Оригинални пожелания,
           спомени и любовни sms-и!

СпомениПожеланияЛюбовни СМССтиховеОракул

Любовни стихове от всички категории

Всички любовни стихове в Spomenibg.com



ЕДНО ПОТОЧЕ

Едно поточе в мене ромоли
и нашепва ми безброй мечти.
Мечти за бъдещите дни,
в които ти до мен ще си!

Едно поточе малко,буйно,
през душата ми минава бурно.
Тъй тихичко си то тече
и влива се във моето сърце!

Едно поточе в мен прошепва,
че любов било това!
Мелодия събужда в мене нежна
и в пролет превръща тази зима снежна!

Едно поточе тъй невинно
в мен запали чувство свидно.
Чувството на любовта,
вече пазя в своята душа!

Краси Гергова

8.5 от 377 гласа

  Гласувай
 

В ТОЗИ ГРАД

В този град на хорското всезнание,
на клюки и сплетни за нечия любов,
готов ли си на тежко изпитание,
помисли, пък после говори ми за любов!

В този град на хорската пародия,
на грешни помисли и толкова злини,
чуй една изстрадана история,
помисли,пък после ако искаш остани!

"Един моряк обичаше певица,
за нея себе си дори забрави,
злословиха била е нощна жрица,
затова в реката я удави.

После сам потъна в дълбините,
да умре до своята любов
проклинайки на хората злиние
Ах, любов!Осъдена любов!

Екатерина Радушева

9.2 от 380 гласа

  Гласувай
 

ЗАТВОРЕНА ВРАТА

Спрях пред вратата ти плътно затворена.
Дълго я гледах, но не посмях
да ти почукам и тихо да вляза.
Стоях колебливо, обзета от страх!

Но чух гласа ти, беше безгрижен.
Нямаше нотка дори на тъга.
Колко наивно! Надявах се скрито,
че може би тъжен и сам си в нощта.

Как да избягам от нашето минало
и да забравя, когато боли?
Мисли и чувства как да прогоня?
Как ли да кажа:"Сърце забрави!"?

Тихите спомени все ме спохождат.
Късат по малко от мойта душа.
Може би накой ден, щом тя се свърши,
ще мога спокойно и аз да заспя.

Евгения Георгиева

8.2 от 844 гласа

  Гласувай
 

Душата си поднесох чисто бяла,
разлистих я за теб и любовта,
оставих те да пишеш върху нея
и ред по ред изписа я така.

Изписа ти възторга, радостта си,
страданието, жаждата, страстта,
изписа на сърцето си терзанието,
как трудно се доказва верността.

Тъй дълго писа, къса даже листи,
защо не си помисли, че боли?
Захвърлена накрая я остави,
но ред един от нея не изтри.

И въпреки, че тъй е изтерзана,
издраскана, накъсана дори,
ти виж я как отново е готова,
вълшебство от любов да сътвори!

Ето я простила, чисто бяла,
усмихва ти се с моите очи,
закърпила любовните си рани,
по-влюбена от всякога блести!

Евгения Георгиева

8.2 от 653 гласа

  Гласувай
 

АКО АЗ СЪМ ЖЕНАТА

В очите запалваш искри,
а душата ми в тях се оглежда.
Ех, любов, и при мен се поспри,
украсих си вратата с надежда!

Ти не чукай, направо влезни,
поседни, отдъхни в тишината.
Не очаквай от мен "Остани!"
Остани, ако аз съм ЖЕНАТА.

Ако аз съм, ако само съм аз!
О, тогава ще пламне небето!
Със звезди ще изпиша завчас
туй, което ми шепне сърцето.

Ще запея със мойта душа,
песента и тъй дълго не пята,
ти послушай я МОЯ ЛЮБОВ,
аз ще пея, защото си свята!

Евгения Георгиева

8.6 от 340 гласа

  Гласувай
 

РЪЦЕТЕ ТИ

Ръцете ти(малки и бели),
които ме галят тъй нежно,
са чайки до мен долетели,
от морски простори безбрежни.

Ръцете ти - даващи щедро
и ласка, и плам, и утеха,
и обич, таена до вчера,
сърцето ми в себе си взеха.

Румен Ченков

8.8 от 249 гласа

  Гласувай
 

НЕ ОБИЧАМ ФАЛШИВИТЕ ДУМИ

Не очаквай от мен да ти свалям звезди.
Силно мразя фалшивите думи.
Ако има Любов, ако тя победи,
няма нужда от тях помежду ни.

Мълчаливо очите ще търсят очи
и ръцете с ръце ще се слеят.
Разговаряйки с тебе така, ще мълчим,
а сърцата ни в ритъм ще пеят.

Устни с устни ще палят пожар -
дълго чакани, страстни минути.
Колко думи, изговорени с жар,
са потъвали в мрака нечути?

Няма думи - повярвай - за всичко това.
Любовта е безкрайна вселена.
Ще ни грабне несетно, дори без слова.
Ще е брод между тебе и мене.

Румен Ченков

8.4 от 458 гласа

  Гласувай
 

БЕЗКРАЕН ПЪТ ДО ТЕБЕ ИЗВЪРВЯХ

Безкраен път до тебе извървях -
едва не се разминахме сред мрака.
Защо сега да крия като грях
години толкова кого съм чакал?

Сега не може нищо да ме спре -
за теб ще пея до часа последен...
Аз искам тоя свят да разбере,
че няма повече да бъда беден.

Евтим Евтимов

8.9 от 221 гласа

  Гласувай
 

ОБИЧАШ МЕ

Обичаш ме - ще бъдеш ли щастлива,
игра такава има в любовта,
единият за влюбен се признава,
а победен излиза след това.

Но ти на безразлична се преструваш,
без чувства като камъка бъди
умирай от любов, но не целувай,
любимия човек дори пъди.

Веднъж се мре, веднъж и ти обичай,
че смелият на жертва е готов,
страхливият е винаги отричал,
че има на света една любов.

Евтим Евтимов

8.7 от 225 гласа

  Гласувай
 

НЕ СИ ОТИВАЙ!

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

Дамян Дамянов

8.7 от 432 гласа

  Гласувай
 

ЗАЩО МЪЛЧИШ, ЛЮБОВ!

Защо мълчиш, любов?
И в тъмното защо се криеш?
Пътека ти показах, но уви
отново мълчаливо ме убиваш.

Върви към светлината. В мойта длан
си почини. Аз търся те с години.
В сърцето ми съм построила храм
за теб, любов, така недостижима.

Какво не сторих да те видя пак.
Отрекох се от себе си, от хляба.
Така се лутам в този черен мрак.
Покажи ми светлина дори и слаба.

Не карай пак сърцето ми да спре,
душата ми във мъка да се дави,
Ще спра да дишам, ако нямам теб.
Във гроба ме хвърли, за да не страдам.

9 от 188 гласа

  Гласувай
 

СБОГОМ

Сред пустото, прашния път съм поела.
Сред вятър и бури пътувам сама.
Полята ми бяха и дом и постеля,
а слънцето - мойта душа.

Звездите ми бяха във всичко другари.
Пътеките следвах със тях.
Животът подъл с юмрук ме удари,
а после отмина със смях.

Крилете ми счупи на две като клечки.
Отне ми простора без жал.
Открадна мечтите и аз пак усещам
в душата дълбока печал.

9.2 от 190 гласа

  Гласувай
 

САМОТА

Приятелю мой, аз сбогом ти казах,
но спомени идват един подир друг!
И просто не мога, дори се отказах,
да мисля, че няма те! Ти все си тук!

Където съм аз, ти промъкваш се тайно,
със вятъра милваш мойте коси!
Отново те виждам, говориш омайно,
целуваш ме нежно със звездни лъчи!

Душата ми стене, така те обичам
и толкова много ми липсваш сега!
Проклинам съдбата и пак се заричам,
сърце да заключа за любовта!

Но мисли предателски пак се промъкват
и пак ме повеждат към теб във ноща.
А клетвите мои, дори не замръкват,
забравила всичко отново скърбя!

Прости мойта слабост, прости ми за всичко,
което направих за теб или не!
Повярвай ми моля те, повярвай в едничко,
че бие за теб само моето сърце!

Евгения Георгиева

9.3 от 538 гласа

  Гласувай
 

Ревност

Видях те, видях те със нея,
красива е, много дори!
Не е като приказна фея,
но страстен е погледа й!

С изтънченост тя не пленява,
но всичко у нея крещи,
че иска да те притежава.
Защо ли ужасно личи?

Ти впил си във нея очите!
Дали си ме гледал така?
Как милваш и само косите!
Не мога да гледам това!

От болка се свива сърцето
и всичко се срива за ден.
Да бъде туй чувство проклето,
което отне те от мен!

Душата ми ти постели й,
със мойта тъга я стопли,
сърцето ми свещ направи й,
да свети щом любиш я ти!

Евгения Георгиева

8.8 от 412 гласа

  Гласувай
 

ЛюБОВНА ПЕСЕН

Писък на птица пробол тишината,
нежна въздишка спряла дъха,
шепот копринен докоснал душата,
желание скрито в летяща звезда.

Поглед открил съкровенните мисли,
ръце разгадали таен копнеж,
тръпнещи устни от устните пили,
любов извисена в дивен летеж!

Нощ разпиляла звездите небесни,
бряг запечатал навеки мига,
чувства родили хиляди песни,
вечните песни за любовта!

Евгения Георгиева

9.2 от 167 гласа

  Гласувай
 

ЕЛА

Мълчание гласа ми грабна
и скри го в шепот на листа,
сълзите ми в роса превърна
и пръсна я във утринта.

Ръцете ми в молитва стисна
и сплете в клони на ела,
нозете с корени овърза
и спусна в рохката земя.

На кръстопът дърво ме стори,
под сянката ми да се спреш,
зелена нежност да те гали,
да вдишаш моя мириз свеж.

Да те приспя, да те омая,
да ме усетиш във съня,
да пожелаеш да ме имаш
по-влюбена от всякога.

Да се събудиш със усмивка,
във мойте клони на ела,
в сърцето с болка да откриеш,
че липсвам ти, че съм ЕДНА!

Евгения Георгиева

8.6 от 102 гласа

  Гласувай
 
2
 
 


Календар именни дни

Вижте предстоящите именни дни в календара:

 
 






Полезни връзки

Spomenibg.com

Copyright © 2007-2024 Уеб Фокус ЕООД, Всички права запазени