Любовни стихове от всички категории

ПОСЛЕДНИЯТ ДРАКОН

На моста те чаках
в надежда облечен ...
Почаках, поплаках,
и тъжно обречен
крилете размахах!

Ти ме намери
в гората без сили ...
Открехна ми двери
в сърцата родили,
любови и вери!

Погледнах в очите,
уплашено смели ...
Погалих косите,
ръцете ти бели.
Обикнах звездите!!!

Коя си не знаех,
но вкусих дъха ти ...
Преди те мечтаех
сред куп непознати
и образи ваех!

Погали ме нежно,
лекува ме с устни ...
С ухание снежно,
милувки изкусни -
почти безметежно!

А после изчезна,
разстла тъмнината ...
С тъга безполезна
и болка позната,
отвори се бездна!

На моста те чаках,
унил и безличен ...
Зората разплаках -
триглав и различен
и плаках ли, плаках!!!

Върбан Димитров

9.2 от 172 гласа

  

ТЯ Е ВСИЧКО

Тя е всичко! Моя вселена,
галактика с нежни очи ...
Предсказана болка, стаена,
обича, целува ... мълчи!
И страда, когато е слаба,
когато заспива сама.
Когато единствен е хляба,
а утрото вдишва тъма!

Тя е всичко! Слънчево цвете,
поезия, драма... живот!
Роял за щурчетата лете,
сънуван към щастие брод.
Усмивката сутрин с кафето,
дъгата след кален порой ...
Топола израсла в полето
да брани от бури и зной!

Тя е всичко! Друга не искам,
адреса отдавна го знам.
Букета отляво притискам,
стоя на вратата й ням ...

Върбан Димитров

9.2 от 175 гласа

  

ЛЮБОВТА Е ОПИАТ

Любовта е опиат,
дрога някаква, магична!
Хормонален водопад,
вирус, болест романтична...
На брега на цъфнал ад!

Пие се почти на екс,
струва си да се опита!
Тя е химия и секс,
болка вляво... недопита.
Конституция, Кодекс!

Любовта е опиат
в шоколадова глазура!
Може да е занаят,
ерес, лудория щура...
Или пък хроничен яд!

Любовта е храм в степта,
в него влиза се на пръсти!
Лед изпръхнал от жарта...
Може Сатана да кръсти
с кръст изваян от страстта!

Любовта е опиат,
приказка, но без поука!
Листопад от звездопад,
недоучена наука,
порив, смърт, надежда, глад...

Върбан Димитров

9.2 от 173 гласа

  

Спирам стихове да пиша и тихичко ще си умра,
омръзна ми да страдам вече от шибаната си съдба.
Oтида ли си, света от себе си ще отърва,
поне не ще се мъча със тази самота!...

8.9 от 122 гласа

  

И ето те отново на седмото небе,
отново има щастие в твоето сърце.
Сладки тръпки пак има в твоята душа,
и аз ще си призная,че радва ме това.
Не проливай ти за мен сълзи,
но спомена за мен, моля те пази.

  

Защо ми каза тези тежки думи,
не може да ги побере ума ми...
Защо ти трябваше да ме убиваш,
защо не искаше до мене да заспиваш?
И ето аз съм мъртъв вече,
стоиш до мене, а си тъй далече.

  

Представа даже нямам как ще издържа,
да мисля аз за тебе не мога да се спра.
Дори за миг да мога да те видя,
оставам аз без глас и питам се отново:
Кога ще има щастие за нас?
Погледна ли пак в твоите очи,
виждам в тях скритите сълзи.
Не искам никой да те наранява,
такъв живот не заслужаваш.
И ето пак съм пред дилема,
налага се решение да взема,
да бъда с теб, не искам вече да се крия,
кажи, кого ще трябва да убия...

  

Не трябва ти да си вълшебна с неповторима красота,
а трябва да си земна, за да заслужиш любовта!
Не трябва ти да си вълшебна да омайваш с чудеса,
а трябва просто да си майка да носиш името жена!

И твойта красота ще бъде кристална утринна роса,
любовта си да обвържеш с дълга на цялата земя.
Бъди така обикновенна недостижима във света,
бъди така дълбоко земна, бъди ти майка и жена!

Мариета Ангелова

  

Защо смутено поглед свеждаш,когато срещам твоите очи?
Защо обхваща ме такава нежност и нещо в гърдите ми тежи?
Нима успя да завладееш смутеното преди сърце?
Ах,как мечтая да те имам, макар че още съм дете!

Нима не можеш да отгатнеш, че ти си в нечии мечти,
че всяка нощ едно момиче не може дълго да заспи!
Защо покоя ми тревожиш? Защо ме караш да тъжа?
Защо не мога да разкрия пред тебе своята тъга?

Мариета Ангелова

  

ИСКАМ

Искам да бъда с теб и да ти отделя цялото внимание на света.
Искам но не мога, защото ти си омъжена жена.
Искам да споделям с теб мойте мъки, болки и тревоги.
Искам но не мога, защото ти не си сама.

Искам да се смея, когато се смеш и ти.
Искам и да плача, когато нещо те боли.
Искам, но не мога, защото такава е нашата съдба.

Искам, но не мога, защото бог късно ни събра.
Искам само да ти кажа, че има истина една -
ти за мен оставаш единствена на света.

  

Кой целува твойте устни? Кой целува ги сега?
И кой ли нежно преплита пръсти в твоята коса?
Зная, че ти си родена за много нежност и любов,
но прощавай... Аз за това не бях готов.
Минаха дни, дори години, докато се аз реша.
Но вярвам, че е късно сега за това.

  

Потърсих те, за да те срещна!
Докоснах те, за да те усетя!
Поисках те, за да те имам!
Дадох сърцето си,
за да ми дадеш твоето!
Обикнах те, за да открия,
че любовта е страшна стихия!

  

Защо те толкова харесах,
в мига в който те видях?
Защо се радостно усмихнах,
в настроение ли бях?

Не крия, че безумно те обичам,
не крия, че съм влюбена в теб,
и никога не ще отричам,
че аз обичам само теб!

  

ПРОДЪЛЖАВАМ

Вярвах сляпо в любовта,
но тя донесе ми една безкрайна празнота.
Вярвах в общата съдба,
вярвах че не съм сама,
а всичко е било игра с нечестни правила.
Но вярата ми се изгуби,
ти без капка милост ме погуби.
Не ме оцени... затова сега ме забрави.
Аз дадох всичко мое,
но не можах да взема сърцето твое.
Днес със чиста съвест си отивам.
С теб живота си не ще разбивам.
Няма вече да се обвинявам,
няма и да съжалявам,
да живея продължавам!

  

ОБИЧАМ

Обичам да те гледам как танцуваш,
грациозна и красива като сърна,
обичам да те гледам как лудуваш,
по зелената, изпъстрена с цветя трева.

Обичам да те гледам как се смееш,
прелъстително извила своята снага,
обръщаш се към мен - направо грееш,
чувствам се най-щастливият в света.

Дияна Минчева