97.

Младостта ни трае малко, ала много обещава
и на зрелостта далечна всичко свое завещава.
Зрелостта затуй е тежка, затова така сивее,
тя на младостта нехайна дълговете погасява.

98.

Ако наистина обичаш, то значи да принадлежиш.
Да се прекланяш, да се вричаш, то значи да принадлежиш.
Обидите й да забравяш, да й прощаваш от сърце…
На среща пак след туй да тичаш. То значи да принадлежиш.

99.

Детство – весела рисунка, от боички запъстряла,
младост – нежност акварелна, в страсти и загадки цяла,
зрелост – маслена картина, многоцветна, пълнокръвна
и накрая – тиха старост със графичност черно-бяла…

100.

Влизаме в живота пъстър, без да знаем за това.
Цял живот игра играем, без да знаем за това.
Лошо или пък отлично – краят все един и същ е.
И си тръгваме внезапно, без да знаем за това.

101.

Жени – високи звънки чаши с вода, с горчилка и със мед.
Да знаем пластовете ваши, ще пием ту вода ту мед.
Но те са смесени, в едно са горчилката, медът, водата –
когато жажда ни заплаши, до дъно пием и без ред.

102.

През планината аз ти казвам: Обичам те. Това е всичко.
Със тези думи се белязвам: Обичам те. Това е всичко.
И думите са безполезни, но да ги премълча не мога.
Хитрувам? Не. Аз се наказвам: Обичам те. Това е всичко.

103.

Тих ще тръгна, ако има някой нейде да ме помни,
с песничка една любима, нейде някой да ме помни,
с недопита чаша вино или със гореща дума
в бяла мразовита зима нейде някой да ме помни.

104.

Умът не може да се скрие и умният живее трудно.
По-лесно е да се пропие, че трезвен се живее трудно.
Но който истински е умен, остава трезвен .
Ще се бие, ще вие, ала ще надвие! И все тъй ще живее трудно.

105.

Една изпушена цигара и малко пепел след това.
Една история прастара и малко пепел след това.
Едно начало като песен, една раздяла като вик.
И ято спомени в превара. И малко пепел след това.

106.

Колкото да ти се плаче, аз си знам: ще ме забравиш.
Времето върви. Така че... аз си знам: ще ме забравиш.
Смешно. Но сърцата живи са самотни малки спирки
със случайни минувачи. Редно е да ме забравиш.

107.

Жената знае: на земята най-главното е любовта.
От свойта плът не се отмята: най-главното е любовта.
Най-слабия й зов дочува с такава страшна яснота!
И тръгва - хубава и свята! Най-главното е любовта!

108.

Обикновено ний ценим това, което най ни липсва.
Най-упорито се стремим към туй, което най ни липсва.
И разпиляваме без ум това, което най е наше,
в стремежа си да го сменим с това, което най ни липсва.