301.

Когато слънцето залезе и спусне своите лъчи,
спомни си за момичето с русите коси,
което все за тебе пита и много те обича.

302.

Вярвай в трудните минути,
усмихвай се когато тъжиш,
лесно е глава да отпуснеш,
трудно е да победиш!

303.

Да живееш е хубаво, нали? Но кога?
Когато има защо!
Когато има за какво!
Когато има за кого!

304.

За теб спомен аз трябва да напиша,
но трепва моята ръка,
аз искам между тези листи
да диша не споменът, а моята душа.

305.

Когато скъса с мен аз много се смях,
защото влюбена в теб изобщо не бях.

306.

Ти си бонбон
с вкус на лимон,
ти си сушена сливка
с шоколадова обвивка.

307.

Обичам луната, обичам звездите,
но най-обичам да те гледам в очите.

308.

Тъмни очила, къса блузка, мини поличка -
така се облича една истинска пичка.

309.

Мастилото ми свърши,
споменът завърши,
аз бях до тук
идва ред на някой друг.

310.

Не слагай късата поличка,
за да не буташ бебешка количка.

311.

Печка без дърва не гори,
училище без любов не върви.

312.

Презирай всичко що ти пречи,
мрази, обичай и живей.
Бъди човек, а не човече
и гледай все да си добре.

313.

Не казвай раните си на душата,
сълзи пред никого не лей
и ако можеш смей се на съдбата,
за да не може тя да ти се смей.

314.

Аз не съм герой, нито древен гръцки бог,
не умея да гадая, ала ще ти пожелая
здраве и щастлив живот.

315.

Бягай за здраве, дори и от час,
това е девиза на 6-ти А клас!

316.

Може ли японка без ветрило,
а мадама без червило?
Има ли дърво без корени
и приятелство без спомени?

317.

Никога не се целувай пред входната врата,
защото любовта е сляпа, но съседите не са!

318.

Аз съм тук, а ти къде си?
Аз съм сама, а ти сам ли си?
Аз те обичам, а ти обичаш ли ме?
Аз се бъзикам, а ти върза ли се?

319.

Обичах те безумно, но ти не ме разбра,
помисли ме за малка, с мен се подигра!

320.

Какво е щастие не зная,
но от все сърце ти го желая!
В живота ти да няма есен,
в живота ти да има песен!
И вечно пролет да цъфти
и вечно весела да бъдеш ти!

321.

Понякога усмивките са мъка,
понякога усмивките са скръб.
И само влюбените птици при раздяла
на своите гнезда обръщат гръб.
Не ми пука, аз няма да заплача
като дете, оставено на пътя,
сълзи отронват моите клепачи,
когато за другар скърбят!

322.

Ти си дяволче игриво!
Ти си ангелче красиво!
Който до теб припари,
ще има шамари!

323.

Раздялата не значи край на всичко,
тя значи някаква умора,
но ти човек бъди и аз човек ще бъда.
Поне в раздялата да бъдем хора!

324.

Како, дай пари,
за да не кажа на татко
за онзи готиния батко!

325.

Люби, обичай, но не се увличай,
защото любовта е сладка,
но прави човека на патка!